Тапиока пудинг с печени ябълки и едно предизвикателство

Преди няколко дни неочаквано за мен бях предизвикана от HealthyWithDeni да участвам в #Healthylicious предизвикателството за месец декември, посветено на храната, празниците, уюта и т.н., и т.н. И напук на ужасно натоварения ми график в момента, реших да приема предизвикателството.  Темите можете да видите тук: 

Знаете ли, проблемът при мен е, че мозъкът ми работи само в два режима – пълно обсебване по дадена тема, часове, дни, седмици, месеци, прекарани в търсене на информация, изготвяне на перфектните планове, набавяне на какви ли не продукти, пособия и пълна незаинтересованост, ако е нещо, което не може да се избегне – отлагане, отлагане, отлагане, половинчато изпъленение и в последствие чувство за вина, породено от перфекциониста в мен, който се бунтува срещу неизпипани неща. Та блогът попадна във втората графа тази година, бивайки измествен от курс по японски, сериозни фитнес тренировки, дълго чакани промени на работното място, планиране на мечтано пътуване, ремонт (в който, признавам си, не бях главно действащо лице). Затова си мисля да използвам #Healthylicious предизвикателството като повод да подновя работата по блога. 

И след това малко нескопосано извинение за отсъствието ми, да започнем с тема №1 от предизвикателството, а именно „Любима храна от детството“. Може би на повечето от вас това ще се стори много лесен въпрос, но на мен ми отне доста умуване.

Като дете бях много, ама много злояда – абсолютно отказвах да ям зеле, сурови моркови, чушки, майонеза, лук, праз, чесън (последните три и до ден днешен сурови не ги ям), домати с люспи, грозде със семки, диня със семки, общо взето, каквото и да е със семки или люспи, канела… мога да продължа още, но едва ли ще изтърпите такова четиво до край. Дали заради злоядост или заради това, че много бързо се отегчавам от ядене на едно и също нещо, не помня да съм имала някакво ястие, което да мога да нарека любимо, нито тогава, нито сега имам такова. Но не ме разбирайте погрешно, това не е от незаинтересованост към храната или поради липсата на уютни „кулинарни“ спомени от детството. Просто любими ми бяха не самите храни, а начинът, по който се чувствах, когато ги хапвах и спомените, които сега ме обвиват уютно, когато ги прехвърлям наум. Например в ранните сутрини, когато бях на 4-5 годинки, любимо ми беше да ям краищника на все още топлия хляб от фурната на път за вкъщи, директно от платнената торба, ръчно направена от баба. Беше ми любимо и да облизва алуминиевия капак на старите буркани от кисело мляко, защото там все имаше залепен каймак. Любимо ми беше сутрин да се будя от миризмата на пържени мекици, а после да си ги хапвам с домашно сладко от дюли и прясно мляко с мнооого гъст, жълт каймак, взето в пластмасова бутилка от Кока-Кола предишната вечер от съседите, които гледат крави. Любимо ми беше лятото в Червен бряг баба да ми прави домашна боза и аз да си пийвам по 1-2 чаши всеки ден. Любима ми беше питката, която баба правеше и увиваше в бяла „вафлена“ кърпа. Любими ми бяха мечетата, които ми правеха от тази питка и пълнеха коремчетата им с домашно овче сирене. Любими ми бяха сладкишите, които с мама печахме почти всяка неделя  – с ябълки, с праскови, „мраморни“, жадни монахини или калугерки. Любими ми бяха ромовите топчета, които все карах мама да ми прави за рождения ден. Любими ми бяха овехтелите, разпокъсани тетрадки с рецепти. Любимо ми беше след вечеря почти винаги да има десерт – крем карамел, нишесте или мляко с ориз.

И тук ще спра, защото реших да използвам млякото с ориз като вдъхновение за един десерт, който сега си приготвяме, когато ни се прииска след вечеря да има десерт и да се почувстваме безгрижни деца. Реално продуктите за рецептата, която днес ще ви представя, са коренно различни от тези за млякото с ориз от моето детство- мляко, захар, ориз и канела. Само канелата е обща, но ако сте чели внимателно по-горе, сигурно сте разбрали, че аз тогава мразех канела и… ами и тази прилика отпада 🙂 Но както казах, на мен любим ми е начинът, по който се чувствам, когато хапвам нещо, емоцията, която ми носи, а не толкова комбинацията от продукти и начинът на приготвяне. Без повече отклонения, преминавам към рецептата за тапиока пудинг с печени ябълки или „мляко с ориз – фюжън“ 😉

Продукти за 2 порции:

1/4 ч.ч. тапиока перли

1/2 ч.ч. вода

400 мл. кокосово мляко

2 с.л. кленов сироп или мед

семенцата от 1/2 шушулка ванилия (пропуснете при строг АИП)

2 малки ябълки, нарязани на кубчета

2-3 с.л. кокосово масло

1 ч.л. канела

1 с.л. кленов сироп или мед

Приготовление:

Накиснете тапиока перлите във водата и оставете за около час-два, докато перлите набъбнат леко и омекнат.

През това време сложете ябълките, кокосовото масло, канелата и 1 с.л. кленов сироп или мед в подходяща тавичка, смесете добре и печете във фурната около 30 мин. на 180С или докато ябълките омекнат. Може да добавите и малко вода или сока от 1 портокал към ябълките, ако ви се струват твърде сухи.

Довършете пудинга като към омекналите тапиока перли добавите кокосовото мляко, 2 с.л. кленов сироп или мед и семенцата ванилия, ако ползвате. Разбъркайте добре и варете на умерен огън 10-15 мин. или докато пудингът се сгъсти и тапиока перлите станат прозрачни, като бъркате сместа често, за да не загори.

Разпределете пудинга в купички и оставете да изстине или пък го хапвайте топъл – както ви е на сърце! Сервирайте с печените ябълки.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.