{Реинтродукция фаза 2} Палео хляб с квас

Днес е осмият ден от декемврийското предизвикателство, посветен на любимата съставка. Както обикновено на въпрос за нещо любимо, не мога да дам еднозначен и прост отговор. Имам различни периоди и настроения, през които различни неща са ми любими. Например сега любими са ми лилавите сладки картофи, защото цветът им ме забавлява и радва. Обаче до преди една седмица любими ми бяха райските ябълки, защото леко желираната консистенция на узрелия плод беше радост за вкусовите ми рецептори. Преди месец пък бях луднала по палачинки от нахутено брашно, гарнирани със скир, защото ме държаха сита от закуска до следобедна тренировка и ми даваха достатъчно сила за високо интензивни интервални тренировки.

Може би щеше да ми е по-лесно просто да взема любимата си съставка за тази седмица, да я снимам и да кажа – ето това е любимата ми съставка. Със сигурност щеше да ми отнеме значително по-малко време, но си представих, че след една година пак чета тази статия… бъдещото ми аз със сигурност би свъсило вежди и би обвинило сегашното ми аз в леност и претупване на нещата. Не, не мога да си причиня такова неудовлетворение и недоволство след една година 🙂

Може би можех да кажа, че любимата ми съставка е щипката любов, обаче бъдещето ми аз (и сегашното) щеше да сбърчи нос и да каже, че това е толкова сладникаво и клиширано, че въобще не ми отива на, както се казва, годините и образованието да използвам такива изрази. Не че има нещо лошо човек да приготвя храната с щипка любов, но си представям как готвя, когато едновременно с това имам няколко работни срещи по скайп на единия лаптоп, трябва да гледам логове на втория и да репродуцирам възникнали проблеми отдалечено в дейта центъра на фирмата на третия. Всичко е хаотично, има чести псувни (ще ме прощавате), когато някакви вилици и лъжици падат (от къде пък толкова вилици и лъжици в тая кухня), докато балансирам лаптопа, опитвайки се с най – немазния ми пръст да си пусна звука на микрофона, за да мога да кажа нещо в скайп срещата. Тази картинка въобще не ми се връзва с идиличните сценки на подредените, светли, чисти кухни и спретнати, усмихнати дами, които с усърдие режат зеленчуци и си тананикат, слагат мистичната щипка любов, с притворени очи вдъхват аромата на храната и щастливи въздъхват, доволни от резултата. На моменти ми се е искало да съм тази весела дама с ролки в косата, но все пак стилна, на която отива да каже, че любимата й съставка е щипката обич, ама не съм и няма да бъда, така че и тази идея отпада.

В крайна сметка след известни размисли успях да открия това, което винаги ми е било любимо, съставката, от която никога не се изморявам и дори след една година съм напълно убедена, че това все още ще важи. Това е именно необичайната съставка, тази, която звучи като грешка в рецептата, тази, която въобще не очаквате да видите и се връщате няколко пъти назад, за да се уверите, че сте прочели правилно. Това са ягодите в пастет, звездовидният анасон в марината за яйца, крушите в зеленчукова супа, екстра върджин зехтин в сладолед или пък хляб с квас от ядки и семена, за който рецептата може да откриете по-долу.

Предимствата на този хляб са много – ферментирането на ядките и превръщането им в квас разрушава ензимните инхибитори в тях в много по-голяма степен, отколкото ако са само накиснати, т.е. прави ги много по-пълноценната храна, напълно изстинал опеченият хляб е много добър източник на така нареченото устойчиво нишесте (благодарение на брашното от касава), което не може да се разгради от храносмилателните ензими, достига червата в цялостен вид  и играе ролята на пребиотик, т.е. храни добрите бактерии от нашата чревна флора, а ферментацията му там осигурява бутират, който има успокояващо действие върху възпалителните процеси и не на последно място – вкусен е. Да, наистина, приготовлението му отнема доста време, заради дългото чакане за накисването и после ферментирането до получаване на квас, но пък с добро планиране, не е кой знае какъв проблем. И преди да пристъпим към рецептата, да направя едно уточнение – в заглавието съм записала, че е подходяща за фаза 2 на реинтродукцията, защото повечето ядки и цели яйца се намират там, но ако искате да ползвате кашу, то тогава рецептата би била подходяща за фаза 3, тъй като кашуто е в нея.

Продукти за едно хлебче, 8 филийки:

2 ч.ч. ядки или семена, може и смес

4 с.л. сок от кисело зеле

3/4 – 1 ч.ч. брашно от касава (не нишесте/брашно от тапиока)

3/4 ч.ч. смлени чиа семена

2 яйца

1/4 ч.ч. гхи или обикновено масло, разтопено и охладено

1 с.л. мед

1/2 ч.л. сода бикарбонат

щипка сол

Приготовление:

За „кваса“ сложете 2 ч.ч. семена или ядки, или смес от няколко вида ( аз съм пробвала със слънчогледови семена, с бадеми, с орехи, със смес от кашу и слънчоглед и със смес от бадеми и тиквени семки) в хладка филтрирана вода, колкото да се покрият. Лирическо (химическо) отклонение: ако използвате слънчоглед, той ще реагира със содата, тъй като съдържа хлорогенна киселина и хлябът ще стане зеленикъв на цвят, което по никакъв начин не променя вкусовите качества обаче. Накиснете за най-малко 3-4 часа или за през нощта. Отцедете и изплакнете, след това смелете в блендер до получаването на гъста каша. Ако е нужно добавяйте по 1 с.л. филтрирана вода, колкото да могат да се завъртят ножовете на блендера, но не прекалявайте, защото квасът ще стане много воднист. Накрая добавете и сокът от кисело зеле и смесете добре. Сложете „кваса“ в буркан и покрийте с тензух или кърпа. Оставете за около 12ч. на топло, но не повече от 25С, защото има опасност вместо да ферменира, просто да вкисне. Реално ферментацията може да стане и на малко по-хладно, на под 20С, но тогава процесът ще е по-бавен и може да трябва да чакате 24ч или малко повече. Имайте предвид, че квасът от ядки е много различен от обикновения и не може да очаквате бурна ферментация, но ако бурканът, в който сте го сложили, е прозрачен, можете да видите ясно как „шупва“, а и придобива приятен сладко-кисел аромат.

Когато квасът е готов, смесете и пресейте брашното от касава (започнете с 3/4 ч.ч., но може да се наложи да добавите още в зависимост от това колко вода е трябвало да използвате, за да се смелят ядките и семената за кваса), содата и солта. Към тях добавете фино смлените семена чиа.

В отделна купа смесете яйцата, мазнината (гхи или масло) и меда и разбийте. Добавете кваса и разбъркайте (може и с миксер, ако ви е по-удобно). Накрая добавете и смесените сухи съставки и разбъркайте добре. Получава се като гъсто тесто за кекс, не достатъчно гъсто да се оформи на топка, но не и достатъчно рядко, за да се изсипе лесно във формата.

Изсипете в застлана с хартия за печене форма и по желание поръсете със семена или ядки. Печете около 50-60 мин. в предварително загрята на 170С фурна или докато забита в центъра клечка за зъби излезе суха. Оставете да изстине напълно, преди да извадите от формата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.