{Реинтродукция фаза 4} Нисковъглехидратна пица

Неусетно преполовихме декември. Покрай приготвянето на коледните подаръци (предпочитам да подарявам неща, които съм направила с двете си ръце и малко въображение, отколкото да ги купувам), ужасно стресиращите две седмици на работа с редовните 12-14 часови работни дни, тренировките, готвенето, подготвянето на статии и снимки за декемврийското предизвикателство, се чувствам така все едно някой ме е телепортирал от 03.12 до 15.12. Погледнато от положителната страна обаче, заради значителното количество стрес, лесно мога да дам отговор на заданието за ден 15 от предизвикателството – какво ми се иска/хапва точно в този момент – *шепнейки* пица и бираааа….

След започването на АИП и нормализиране на хормоните ми, както и след цялостната пренастройка на мисленето ми и отношението ми храната, много рядко, ама наистина много рядко изпитвам така наречените cravings или буквално копнежи по някаква храна. За сметка на това преди АИП, такива имах много и почти ежедневно. Причината е, че това да ти се прииска много дадена храна, обикновено е сигнал за някакъв дисбаланс или дефицит – дали емоционален дисбаланс, дали хормонален, дали дефицит на минерали или витамини. Във всеки случай честите „пристъпи“ от този тип говорят за генерален проблем някъде и по-мъдрият подход би бил да търсим къде какво ни липсва и да работим по запълването на тази липса, била тя физическа или емоционална, а не просто да задаволим моментния импулс.

Например, в моя конкретен случай сега, всъщност мога да мина и без пица и бира (опа, на глас ли ги казах тези две неща?!), желанието ми за тях е в следствие на огромния стрес от многото задължения. По правилно би било да си взема 1-2 дни пълна почивка и да не изисквам толкова много наведнъж от себе си, но пък… пица и бира…

Естествено, изключено е да си поръчам пица от някъде, само заради малко ( или много) стрес. Затова днес ви представям любимата ми рецепта за нисковъглехидратен блат за пица, която гарантирано задоволява копнежа по тази иначе нездравословна храна. А за бира се спрях на тази органична безглутенова бира

Продукти за една 20см пица:

2 ч.ч. настъргани цветчета карфиол (само цветчетата, без стъблата)

1 ч.ч. пармезан, настърган

1 яйце

Приготовление:

Загрейте тиган на умерен огън и сложете настърганите цветчета карфиол в него. Ако тиганът ви е по-малък, може да се наложи да направите това на няколко пъти, защото карфиолът трябва да е на тънък пласт по дъното, а не да напълни целия тиган. Това е нужно, за да излезе влагата от него и да не става блатът воднист. Бъркайте често, за да не загори и ако е нужно, намалете котлона. Нужни са около 5-7 минути – когато е готов, карфиолът прилича на сухи трохи, но не е добил никакъв загар. Оставете го да изстине за 5-10 минути.

Разбийте яйцето и добавете пармезана и карфиола. Разбъркайте и оформете върху хартия за печене във формата на кръг с дебелина от около 0.5см.  

Печете 15 минути в предварително загрята на 200С фурна или докато блатът добие загар и стегне. Извадете от фурната. Тук аз обичам да отлепям блата от хартията за печене, за да съм сигурна, че няма да има проблем с отлепването, а и после, когато пицата е гарнирана, е много по-лесно да се премести. Сложете сос и топинги по желание и допечете във фурната на горен реотан за още 5 до 10 минути. 

Пицата е страхотна директно извадена от фурната или пък малко поизстинала, ако имате нерви да я чакате. Запрятайте ръкави и да ви е вкусно, а аз пък отивам да направя една 40-минутна йога, за да не ми се налага след няколко дни пак да правя пица 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.