Откровено за провала и чудовищата,а за десерт Лимонено-балсамови ребърца

Мина доста време от както последно публикувах, факт! Не че ви се оправдавам, но усилено работех по няколко проекта, за които съвсем скоро ще ви разкажа, а и това съвпадна с интензивно обучение на работа във време, когато над 50% от екипа е в отпуска. Разбирайте минимум 12 часови работни дни и 2-3 часа за проектите, по които работех (и все още работя). За капак служебният ми компютър се развали и два дни отидоха в опити да си спася данните (за мое огромно щастие опитите се увенчаха с успех). Старото ми аз би пренебрегнало допълнително натоварване и би продължило и поддръжката на блога. Но след като един ден бях на път да избухна в плач, че времето не ми стига за нищо и аз съм просто едно недоразумение, защото не мога да се справя с всичко наведнъж, реших, че е време да ударя аварийната спирачка. Макар да осъзнавам отговорността, която съм поела спрямо вас, читателите, да бях продължила с постове би означавало да работя на принципа „слушай ме какво ти казвам, а не ме гледай какво правя“. А не това е целта ми!

След  онзи ден, в който почти изпаднах в криза и не успях да овладея стреса, се замислих за прогреса, който постигнах в оздравяването. И червейчето на съмнението започна бавно, но упорито да гризе убежденията ми. Дали този епизод е заради прекалено многото работа или хипофункцията ми не е овладявана? Защо след толкова време на АИП и въобще цялостна промяна на начина на живот, толкова изчетена литература в областта на приложната психология, толкова часове медитация, нервните кризи се завръщат? Нима всичко е било напразно? И получих прозрението, че здравето не е права линия от „болен“ към „перфектно здрав“. Няма такова нещо като перфектно здраве. В пътуването ви към по-добро качество на живот, повече енергия, по-добри кръвни показатели или каквото и да е друго мерило на здравето, което сте си избрали, ще има спадове, ще има дни, в които продължавате да се чувствате като парцал, ще има форс мажорни обстоятелства, които ще ви саботират. Ако изберете да се впуснете в АИП, трябва да тръгнете с ясната представа, че не всеки ден ще е по-прекрасен от предишния и подобрението няма да върви по експоненциална права нагоре.

Не сте се провалили, ако все още трябва да приемате някакви медикаменти за вашето автоимунно състояние – понякога те са нужни, за да сме най-добрата версия на себе си. Не сте се провалили, ако има дни, в които се чувствате изморени – само роботите могат да работят нон-стоп без да се схванат и изморят. Не сте се провалили, ако днес не сте могли да изпълните списъка от 30 времеемки задачи, който сте си съставили – често си поставяме непосилни цели в желанието си да сме по-успешни и да докажем на света, че сме най-добрите, но успехът не винаги е дълъг списък с отметнати задачи. Не сте се провалили, ако понякога в главата ви все още има мисли за пици и торти, и палачинки – та това са навици, изграждани дълги години, нереалистично е да очаквате с магическа пръчка да промените тези възприятия и да вместо за парче торта, да си мечтаете за крехко цветче карфиол след дългия уморителен ден. Не сте се провалили! Щом сте тук и продължавате да се борите, въпреки неуспехите, въпреки паданията, въпреки трудности, въпреки неудобствата, значи вече сте извоювали най-важната победа – тази над собствената си психика.

В тази връзка (дори все още да ви звучи като неочакван обрат), нека ви разкажа малко повече за себе си. Пиша поезия от втори клас, макар че тогава стиховете ми бяха лишени от дълбоко съдържание, жизнерадостни римички, които звучаха добре на училищни представления и в училищния вестник. В тъмните години на тийнейджърството поезията беше моят начин да свикна с многото и плашещи промени. Стиховете вече бяха много по-мрачни, безнадеждни, родени от сълзи и от неминуемото усещане, че човек е различен и неразбран. А когато вече изградих някакъв що-годе устойчив характер, поезията се превърна в способ самата аз да мога да се разбера по-добре, да открия вътрешните си страхове, които не можех да призная дори пред самата себе си. От тогава и до днес това, което пиша, обикновено се изпълва със смисъл след време, когато съм узряла да прозра това, което преди време само подсъзнанието ми е знаело и се е опитвало да ми каже.  Сега например знам кое е „чудовището под моето легло“ от стиха по-долу. Това е страхът ми от провал, който често ме е спъвал дори и да опитам, който ме е карал да се отказвам, когато ми е ставало трудно, който дълго време е подкопавал самооценката ми, когато нещо не се е подреждало, както аз съм искала, който е подклаждал почти всяко проявление на деструктивно поведение, което съм имала някога.

Чудовището под моето легло

Нощта се спуска бавно над тихите села,

настава вече време да си лягам,

а изпод леглото глас прошепва ми “ела”,

да ида ли при него или да избягам?

В тъмното проблясват две очи,

разгарят се, блестят като жарава,

те блестят, а гласът мълчи,

видение ли бе тогава?

И леден полъх обвива мойте стъпала,

ръка зловеща се протяга,

гласът отново казва ми “ела”

и в окови тежки душата моя стяга.

Под леглото скрито тихо там

едно чудовище живее,

мракът превърнал се е в негов храм,

в който пламък на омраза тлее.

И ножем щом си лягам

и луната заблести навън,

от него аз не мога да избягам,

затворник в зъл и мрачен сън.

А сутрин щом денят изгрее,

чудовището сякаш си отива,

но под леглото продължава да живее

и там до следващата нощ се скрива.

И нощ след нощ съм в негов плен,

привиква ме в кошмара този глас,

това чудовище се слива с мен,

това чудовище съм всъщност аз!

cropped-monster_under_my_bed_by_flina-d35426n

Та с този стих ви призовавам активно да откриете вашето лично чудовище и да му противодействате!

А за десерт оставих една моя много любима рецепта за свински ребърца, защото след толкова вътрешни борби, човек огладнява.

Лимонено-балсамови ребърца

img_6417

Продукти за 2 порции:

Около 600гр. свински ребърца (аз ползвам „къси“ ребърца от иберийско прасе, но и обикновени биха свършили идеална работа)

1.5 с.л. сух босилек

1.5 с.л. сух риган

1.5 с.л. чесън на прах

1.5 с.л. лук на прах

1 с.л. хималайска или морска сол

сокът от два лимона

½ ч.ч. балсамов оцет

1 с.л. мед по желание (аз не слагам, но ако не сте любители на киселото, можете да добавите, за да се балансира вкуса)

Приготовление:

Смесете босилека, ригана, чесъна, лука и солта и ги смесете добре. Натрийте ребърцата добре от всички страни и ги запечатайте в сух нагорещен тиган – нужни са не повече от 2-3 минути на страна.

Смесете лимоновия сок и балсамовия оцет (и меда, ако ползвате). Сложете ребърцата в йенска тенджера или гювеч с капак и ги залейте с течността. Печете около 40-45 минути на 150С (фурната не трябва да е предварително загрята, защото съдът ще се пукне от голята температурна разлика). Отиват си много с пюре от броколи или карфиол, заляти с малко от получения сос.

img_6415

1 коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.