Когато започнах с АИП, исках да открия идеалната формула за приема на различните видове протеини и оздравяващи храни. За щастие се натъкнах на една статия от д-р Балантайн, в която тя дава напътствията, от които се нуждаех. За тези, които не знаят английски или пък тези, на които не им се чете цялата статия, ще обобщя списъка с различните меса, като подредбата е от най-добрия избор до най-лошия:

  1. Органно месо от пасищни тревопасни животни (крави, овце и тя споменава и бизони, но понеже в България сме се заринали в бизони…. ) – в органното месо от тези животни присъстват едва ли не всички нужни витамини и минерали, а бидейки от пасищни животни и мазнините, които предоставят, са много здравословни. Препоръчва се такова органно месо да се консумира минимум два пъти в седмицата.
  2. Дивоуловена риба – особено мазна дивоуловена риба(сьомга) следва да консумираме минимум 3 пъти седмично. Консервите са също удачен вариант.
  3. Мускулно месо от пасищни тревопасни животни – кайма, пържоли, месо за готвене, вариантите са много.
  4. Дивеч – макар че не се специфицира, акцентът отново пада върху тревопасен дивеч (например елени).
  5. Органно месо от пасищно гледани всеядни животни (прасета и пилета) – също много богати на витамини и минерали, но по отношение на мазнините, не са толкова добри, колкото органното месо от пасищни тревопасни животни.
  6. Бяла риба от живарник – тъй като тази риба е бедна на мазнини е приемливо да се купува такава от живарник, а не дивоуловена.
  7. Органно месо от магазинната мрежа – въпреки че мазнините в него не са толкова добри, както при 1. и 5., то е много по-добър избор от мускулното месо в магазинната мрежа (т.е. от конвенционално гледани животни)
  8. Мазна риба от живарник – мазнините в отглежданата в живарници мазна риба (обикновено се има пред вид сьомга) не са така полезни като тези в дивоуловената.
  9. Мускулно месо от пасищно гледани всеядни животни (прасета и пилета) – тъй като тези животни не се хранят само с трева, често се дохранват със зърно, затова и тяхното месо пада толкова надолу в класацията.
  10. Мускулно месо от тревопасни животни от магазинната мрежа – предполага се, че тъй като са тревопасни, макар и гледани конвенционално, то поне хапват някаква трева.
  11. Немазно говеждо от магазинната мрежа- колкото повече мазнина има в конвенционално гледаното месо, толкова по-зле, тъй като там обикновено се съдържа омега-6 до 15 пъти повече от омега-3, а това е предпоставка за възпалителен процес в организма.
  12. Немазно свинско от магазинната мрежа- и тук важи същото като при 11.
  13. Мазно говеждо и свинско от магазинната мрежа – колкото по-рядко, толкова по-добре. При възможност, следва да се избягват напълно.
  14. Пилешко от магазинната мрежа – конвенционално гледаните пилета са абсолютно най-най-лошият вариант при АИП храненето. Птичето месо като цяло има много повече омега-6 от омега-3, а при конвенционално гледаните животни това отношение може да скочи неимоверно в полза на възпалителните омега-6. За съжаление това е и най-достъпното във финансово отношение месо. Ако взимате от него, то задължително махайте кожата.

След това дълго въведение, нека ви разкажа за моя опит с черния дроб. Когато бях малка, черен дроб (винаги свински) се приготвяше по една рецепта – с доматен сос. От страх от трихинелоза и други паразити и болестотворни бактерии, и какво ли не още, дробът винаги беше препечен (разбирайте сух, труден за дъвчене и нагарчащ). Затова след прочитането на горната статия, ми стана ясно, че трябва да измисля как да ям повече черен дроб и да го заобичам.

IMG_6099

След множество експерименти и четене на различни рецепти, стигнах до следните стъпки за перфектния черен дроб:

  1. За телешки черен дроб – винаги белете добре ципата, с която е обвит, иначе рискувате да е жилав. Ако пък ползвате свински (свинският е по-горчив от телешкия и не е така стегнат) няма нужда да го белите, но жилките трябва да се изрежат добре, независимо какъв е дробът.
  2. За телешки дроб – накиснете го в студена вода с 1-2 с.л. ябълков оцет или лимонов сок и го сложете в хладилника за час-два. Така става много по-крехък. За свински дроб не се налага.
  3. Нарежете дроба на парчета с дебелина не повече от 1см. Така ще се сготви бързо и няма да се изсуши и да придобие консистенцията на изгоряла на слънцето гумена подметка.
  4. Не се скъпете на мазнина – ако сте свикнали да задушавате нещата в 1-2 с.л. мазнина, забравете. Това няма да стане с черния дроб. За 500 гр. дроб ви трябват минимум 4 препълнени лъжици твърда мазнина (аз най-често ползвам пречистено масло гхи, но всякаква АИП мазнина върши чудесна работа).
  5. Добавете лук, чесън и бекон – ако не можете да намерите качествен бекон, пропуснете го или го заменете с осолена сланина от пасищно гледано прасе, но не пропускайте лука и чесъна.
  6. Не го препържвайте – дробът трябва да остане леко розов в центъра, за да запази вкусовите си качества. За тънки парчета това означава по максимум 3 минути на страна.
  7. Изберете чугунен тиган, достатъчно голям, за да поеме наведнъж всички парчета дроб. Аз ползвам 28см в диаметър и е достатъчен за около 500 гр. дроб.
  8. Подправете чак след като е сготвен – солта може да стегне дроба и да го направи жилав, затова я добавете накрая. Поръсете и с прясна мащерка, много добре пасва на вкуса.

IMG_6098

Print Friendly, PDF & Email

One Comment

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *