Здравейте!

 

Аз съм Деси и стоя зад блога Crunchy Paleo.

През 2014 година се сблъсках с диагнозата автоимунен тиреодит на Хашимото, а до преди това не вярвах, че на мен може да се случи да съм хронично болна на 28. Но се случи. И аз отказах да се примиря, че ще попадна в омагьосания кръг на неизчезващите симптоми, но привидно добрите изследвания и чувството за безсилие и безнадежност, което произтича от това. Реших да поема отговорност за собственото си здраве и макар да звучи парадоксално, донякъде се радвам, че Хашимотото се появи в живота ми, защото иначе едва ли бих предприела толкова промени, които в крайна сметка се оказаха най-доброто решение.

Все пак не искам да се асоциирам с болестта, това, което съм или не съм не се изчерпва с нея. Ако трябва да се опиша ще ми бъде едновременно много трудно и много лесно… и това противоречие е в основата на личността ми. Преди време един колега много нетърпеливо и дори раздразнено ми каза “Защо си такава? Защо ти е нужно да знаеш как точно се получава дъгата, не можеш ли просто да й се наслаждаваш и да се чудиш на магията й?”. Истината е, че не мога! За мен дъгата е милиони пъти по-красива, когато знам абсолютно всичко за нея, когато магията е напълно обяснена. Повърхността ме дразни и натоварва. Нещата, които ме интересуват и вълнуват, които представляват интересно предизвикателство, правя с огромен ентусиазъм и методичен, тих фанатизъм, дори и да са най-голямата глупост, която можете да си представите. Но имам огромен проблем с мотивацията, ако трябва да направя нещо, което не попада в описанието по-горе, тогава отлагам и отлагам, и отлагам, дори това да е нещо, което се категоризира като кардинално важно(ъхъм,ъхъм, признавам си, че домакинската работа е едно от тези неща). Обичам да научавам нови неща, а това, което вече съм усвоила добре, често спира да представлява интерес, защото няма какво предизвикателство да ми предложи вече. Обичам да пътувам и мечтата ми е да обиколя света и да напълня поне 50 хард диска със снимки. Изключителен интроверт съм и изпитвам ужас от телефонни разговори, но съм страшно разговорлива в каквато и да е писмена форма. Често ми казват, че мисля като мъж и в интерес на истината доста по-лесно общувам с мъже. Обожавам да правя планове – за пътуване, за реда, по който да си свърша работата, за писането на статии, дори за правенето на планове. Веднъж бяхме в Копенхаген и естествено преди това бях направила точен план за всеки един ден прекаран там. Бях си извадила упътвания от Гугъл как да стигнем от центъра до зоологическата градина и обратно, като дори бях избрала точния час на тръгване (около 2-3 седмици преди деня за отиване в зоологическата). Представете си, автобусът дойде в точната минута, в която беше изписано на принтираното упътване от Гугъл. Това беше един от най-щастливите мигове в целия ми живот, със сигурност е в топ 5! Точно толкова обичам правенето на планове и точното им осъществяване!

Някои от по-постните факти за мен са, че съм омъжена, имам две кучета, 8 аквариумни рибки, магистър съм по информационни технологии и работя по специалността си повече от десетилетие, започвайки работа още на 18 паралелно през цялото ми следване, зодия Водолей съм, а по китайския зодиак – Тигър, родена съм в Перник и живях там 18 години (и все още се прибирам всяка седмица, то си е почти квартал на София), но не мога да казвам “скакаУец”, нямам колекция от винкели, нито анцуг за сватба.

А защо създадох Crunchy Paleo? Защото искам да запозная хората в България с АИП и хилядите ползи от него, които виждам и усещам всяка минута. Защото автоимунните заболявания са толкова широко разпространени, а се говори толкова малко за тях, конвенционалната медицина често ги неглижира и не отдава нужното внимание. Защото здравеопазването ни е съсредоточено върху третирането на симптоми, а не откриването на първопричината.

Надявам се Crunchy Paleo да бъде полезно, приятно и забавно място за вас! Бъдете здрави!

P.S. Важна информация за сайта и използването му може да прочетете тук и тук.